ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА - Как се създава гений

Можеше да започнете да създавате своето гениално дете още преди зачеването му. След като и двамата сте усвоили моята Система ЕСП, вие и вашият партньор сте ясновидци. Обсъждали сте идеята да имате дете и сте единодушни, че това дете ще бъде гений. Сега трябва да използвате ясновидските си способности, за да погледнете петнадесет години напред и да разберете коя способност ще бъде най-полезна на света. Ако детето ви е гений по математика, в компютъризираното общество тези му умения може и да не са от голяма полза. С помощта на ясновидските си способности вие трябва да прозрете в бъдещето (вид виждане от разстояние) и да определите кои са най-важните професии. Защо точно петнадесет години? Защото вашият гений ще бъде обучаван по специални начини и на петнадесетгодишна възраст образованието му ще бъде достигнало ниво на докторат и детето ви ще бъде готово да се включи в работната сила. Дали тези години ще бъдат критичен период по отношение на световната дипломация? Или световното здравеопазване? Бизнеса? Вашият гений ще попадне на точното място, в точния момент, с точните умения. Всичко е във ваши ръце. Ето какво трябва да направите. Двамата с партньора ви следва да използвате своите сили поотделно. Трябва да влизате в алфа ниво по едно и също време, но на достатъчно разстояние един от друг, за да не си влияете взаимно на резултатите. Майката и бащата трябва да се намират на повече от 16 метра един от друг, за да не встъпват енергийните полета на телата им във физически контакт помежду си. Можете да стигнете до едно и също заключение какви специалисти ще бъдат необходими след петнадесет години. Във всеки момент обаче на Земята има няколко критични професии и двамата ясновидци могат да бъдат насочени към различни области. В такъв случай трябва да опитат отново. Този път могат да попитат за няколко приоритета и след това да проверят в какво информацията им се припокрива. Да предположим, че и двамата са заключили, че ще бъдат необходими лекари. Вече знаят, че трябва да заченат медик. Следващата стъпка е да влязат заедно на ясновидско ниво и да заговорят помежду си за зачеването на лекар. Да обсъдят доводите за и против, както и конкретната специалност. След като постигнат съгласие, трябва да започнат да работят заедно за избора на чертите, които детето им ще притежава. Майката може да предложи то да има сини очи като дядо си. Бащата може да опише косата му. Това може да изглежда без пряка връзка с гениалността, но е особено важно за самото дете. Бъдещите родители програмират не само гений, но и дете, с което ще бъдат съвместими, дете, което ще се впише в семейството във всяко отношение. Не бива да се опитват да изберат пол на детето, а да оставят това на висшия разум. Разумът, намиращ се „от другата страна", откъдето всички сме дошли и където се завръщаме след смъртта, управлява цялата Вселена. Той ще се погрижи за избора на пола, за да се поддържа подходящ баланс между мъжете и жените на планетата. Твърди се, че хората и някои животински видове задоволяват сексуалните си потребности само с един партньор. Във времената, когато само мъжете ходели на война и милиони загивали, се зачевали предимно момчета, за да се възстанови равновесието на населението, което обикновено варира около 50 на 50 процента (т.е. един мъж на една жена). Ако нарушим този баланс, ще си навлечем неприятности. Така че се постарайте да не избирате пол. И двамата родители трябва да посвещават всеки ден известно време на това, да си представят как гениалният им наследник се развива като преуспял, зрял и с ясновидски способности възрастен. Какво е различното при един медик или лечител, който притежава ясновидски способности? Мислено си представете какво прави геният, когото планирате да заченете. • Лекарят ясновидец може да диагностицира от разстояние, без дори да говори с пациента, при това ще бъде по-точен от болшинството днешни доктори. Нещо повече, той ще може да лекува от разстояние, да предписва по-подходящи лекарства и да избягва изкушението от високо заплащане, когато решава за или против хирургическа намеса. • Ясновидецът психиатър може да проектира в сънищата и халюцинациите на пациентите си, за да анализира проблемите им. Той може мислено, от разстояние, да насочи пациента сам да открие корена на заболяването си. Следват някои мисловни картини, на които и двамата родители трябва да се наслаждават на спокойствие, след като изберат професията и външния вид на гения, когото предстои да заченат. • Ако избраната професия е дипломат или друга правителствена служба, мислено си представяйте ясновидеца дипломат или член на правителството в действие. Той или тя ще може да проектира в бъдещето (да вижда от разстояние в бъдещето) и да знае предварително какви ще бъдат потребностите на хората, за да бъде подготвен. • Дали геният ви ще бъде пазител на закона? Като ясновидец той или тя ще може да се връща назад във времето (да вижда от разстояние в миналото), за да научава подробностите за дадено престъпление и да идентифицира и задържа всички нарушители, погазващи делото на Създателя. • Дали геният ви ще бъде инженер? Ясновидците петролни инженери и геолози могат да търсят минерали и природни богатства, без да се налага да сондират. Ще знаят на каква дълбочина има нефт и минерали, в какво количество и с какво качество. Ури Гелер, един медиум гений, напусна развлекателното поприще и само след няколко години натрупа цяло състояние благодарение напарапсихическите си способности. • Дали геният ви ще бъде индустриалец? Тогава си представяйте как произвежда най- търсените стоки, при това ефективно и финансово изгодно. • Изпълнителният директор с ясновидски способности ще може да неутрализира стреса, да се грижи за здравето си и да подбира служителите си. Решенията му ще бъдат безпогрешни, финансистите ще умножават средствата си като по чудо и ще ги влагат в дейности за подобряване на живота на планетата. • фермерите ясновидци ще могат да работят интуитивно с природата. Ще се радват на изобилна реколта, ще могат да предвиждат атмосферните условия и да се подготвят за тях, и дори изкуственото осеменяване ще дава по-високи резултати с по-голяма икономическа полза. И така, това е период, в който и двамата, като бъдещи родители, ще мечтаете за предстоящите постижения на своя наследник с ясновидски способности. Ние, хората, сме натоварени с голямата отговорност не само да станем самите ние гении и ясновидци, за да можем да решаваме и предотвратяваме проблеми, но и да научим на същото и децата си. Ако искаме да следваме Божието намерение за нас, ние трябва да станем гении и да творим гении. Затова вие сте длъжни не само да създадете гений в себе си (вие правите това, изучавайки системата ЕСП), но и да създадете гений в бъдещото си дете. Освен това, трябва да насърчите своето семейство, съседи и колеги също да се научат да използват дясното мозъчно полукълбо, да развият своята ЕСП и да станат гении. Трябва да „възпламените" света със своя гений. Искам да мислите за това преди сън, защото колкото по-развълнувани сте от перспективата да създадете гений, толкова по-бързо ще успеете да го заченете. В ежа клетка от тялото ви знае вашите мисли и чувства. Репродуктивната система на жената реагира. Реагира и репродуктивната система на мъжа. И двете системи имат честта да осъществят един от приоритетите на Бога: да превърнат планетата в по-добро място за живеене. Сега и двамата сте готови да консумирате сексуалния акт. Съпругата е готова да зачене. Кога според вас трябва да започне възпитанието и обучението на детето? Веднага, щом разберете, че е настъпила бременност. Влизайте в алфа ниво и разговаряйте с нероденото си дете. КАК ДА НАУЧИТЕ ДЕЦАТА СИ ДА ИЗПОЛЗВАТ ЕСП Независимо дали сте преминали Силва обучение, можете да използвате следната информация, за да започнете да обучавате децата си на седемгодишна възраст. Дадените тук напътствия са особено важни, ако искате децата ви да бъдат гении. 1. Обяснете на детето що е визуализация и как да я упражнява. 2. Обяснете на детето що е въображение и как да го упражнява. Визуализацията с лявото полукълбо на мозъка е способността мислено да си спомняш как изглежда нещо, след като образът е бил запечатан в това полукълбо на ниво бета при честота 20 трептения в секунда с помощта на зрението и с фокусиран поглед. Визуализацията в дясното полукълбо е способността мислено да си представиш образ, запечатан в това полукълбо в алфа ниво при 10 трептения в секунда чрез субективна комуникация. Въображението с лявото полукълбо е способността да променяме съществуващото към по- добро. Въображението с дясното полукълбо е способността да създаваме нещо за първи път, нещо, което досега не е съществувало на нашата планета. Идеалната възраст за начало на такава работа е между седем и четиринадесетгодишна възраст, по време на втория седемгодишен анаболичен цикъл на живота. В този период детето се сдобива с нови зъби. Гласът на момчето мутира, а при момичето започва месечният цикъл. Умът и на момчетата, и на момичетата започва да функционира дедуктивно. Тоест, те развиват умение да анализират проблеми и да намират решения. Средната преобладаваща мозъчна честота при дете на тази възраст, със затворени или нефокусирани очи, обърнати леко нагоре, е между 7 и 14 трептения в секунда, с център 10 трептения. Процедура Визуализация Накарайте детето да упражнява визуализация, като затвори очи, обърне ги леко нагоре, а след това си припомни и подробно опише цветове, хора, места и предмети, които е виждало по- рано. Това трябва да се прави за петнадесет минути веднъж седмично, за предпочитане в неделя. Помолете детето да обясни какво е видяло по телевизията или в киното. То трябва да опише филма в детайли, с цветове, със затворени и леко обърнати нагоре очи. Целта не е да разказва сюжета, а именно да опише видяното. Последната неделя от всеки месец (да приемем, че правите упражненията в неделя) казвайте на детето да упражнява въображението си. Със затворени, обърнати леко нагоре очи детето трябва да промени видените образи. Например, ако си спомня човек със зелен пуловер, нека мислено промени цвета на пуловера в червено и да си създаде мисловен образ на същия човек, облечен в червен пуловер. Детето може да си представи как този човек влиза в дома му и излиза с червен, вместо със зелен пуловер. Тези упражнения (практикуването на визуализация по петнадесет минути три или четири недели, и на въображението - през последната неделя) трябва да продължат една година. Започнете, когато детето навърши седем години, и правете упражненията, докато стане на осем. Когато стане на осем години, упражнявайте се през седмица до навършването на девет години. След това разредете още упражненията - една неделя детето се упражнява, после две пропуска. Продължете така до навършването на десет години. След това разредете още повече - една неделя детето се упражнява, после пропуска три. Продължете така до навършването на единадесетгодишна възраст. След това детето трябва да се упражнява веднъж месечно до навършването на четиринадесет години. Работа по определени случаи При описаната по-горе програма, когато детето навърши осем години, то вече ще е упражнявало визуализация в продължение на една година. Родителите, които с курс Силва или 40- дневно самообучение са развили собствените си ясновидски способности трябва да въведат детето в работата по определени случаи, както това се прави в Метода Силва и както е описано в тази книга. От 11 до 14-годишна възраст, успоредно с визуализацията, детето трябва да упражнява и работата по случаи. Това е естественият начин, по който децата могат да развият ясновидските си умения. Благодарение на способността си да общуват субективно, децата ще могат: • Да общуват субективно с тялото си и да се грижат за здравето си; • Да общуват субективно с други хора, да избягват конфликти и да получават информацията, необходима за решаването на проблемите си; • Да общуват субективно с висшия разум от другата страна, да получават напътствия и да решават проблеми. Направете това за децата си и няма да им се наложи да преминават обучение Силва. Помнете, че всички родители, независимо дали са завършили курс по метода Силва, могат да обучат децата си на възраст между 7 и 14 години, без да ги пращат на курс. Обучените родители могат да направят и нещо повече: да привлекат гения, който желаят. На детето трябва всекидневно да се предлагат случаи, върху които да работи. В началото е добре да му се дават случаи на проблеми със здравето, тъй като те са най-лесните. По-нататък можете да започнете да му предлагате случаи на бизнес, политически, социални или лични проблеми. Здравните проблеми са най-лесни, защото в нашия ум оцеляването представлява приоритет номер едно. Най- лесно е да бъдеш ясновидец, когато проблемът засяга живота и смъртта. Аналогично, най-трудните проекти са тези, които нямат отношение към оцеляването, проблеми, за които никой не се тревожи. (Например, дали ще вали на този ден след три години?) Всеки случай трябва да съдържа някакъв смислен проблем. Умът не желае да си губи времето с непроблемни ситуации. Колкото повече един човек е загрижен или засегнат от проблема, колкото повече страда или се чувства заплашен от него, толкова по-подходящо е по случая да работи дете. На този етап не е препоръчително да се говори за парапсихически способности и ясновидство. Децата не обичат да се различават от връстниците си. Никой от приятелите им не говори за парапсихически способности, пси фактори и ясновидство, така че мотивацията им може да намалее. Всички деца обаче обичат да отгатват. Отгатването е нещо приемливо. Така че превърнете работата по един случай в отгатване и измервайте способността на детето да „познава". Когато детето работи по случай и първият му опит да „отгатне" се окаже успешен, дайте му 100 точки. Когато „познае" при втория опит, дайте му 80. Ако „познае" при третия - 60, при четвъртия - 40, при петия - 20. Пресмятайте средноаритметичното и го записвайте. Ще видите, че с практиката то нараства. С повишаването на коефициента на отгатване на детето, започнете да му подбирате по- трудни проекти. Един проект може да стане по-труден, като се даде по-малко информация. Например, не казвайте на детето името на този, за когото се отнася случаят. Вместо това го попитайте: „Какво тревожи човека, когото си представям в момента", а по-късно и само „...за когото си мисля?". Когато детето не успее да отгатне правилно, не му казвайте, че греши. Вие искате да поощрите успеха му. Отбележете си отговора и го помолете да опита отново. Давайте му възможност за избор между няколко варианта за отговор и вижте при кой опит ще „познае". Важно е да помните едно: когато детето е със затворени очи, никога не му казвайте, че греши. Това понижава неговото самочувствие, положителните очаквания и други фактори за развитие на гениалността му. Когато пък познае, дайте на детето си възможност да усети какво е чувството да даде правилен отговор. Ще ви разкажа случая с един бизнесмен, преминал обучение Силва, който тренирал собствената си ЕСП чрез работа по случаи. Веднъж помислил, че интуицията му го е подвела. Бил президент на голяма фабрика. Имали нужда от нова сграда. След сериозни проучвания шефът на производството, маркетинговият директор и отговорникът по човешки ресурси одобрили новото място. Но бизнесменът не се съгласил. Всички го питали защо. Единственото, което можел да им отговори, било „Имам такова чувство", тъй като не желаел да споделя, че използва техниките Силва. Два месеца по-късно въпросният парцел бил отнет от щата, за да се строи магистрала. На компанията били спестени много средства. Един голям университет на Източния бряг провел компютърно изследване как способността за „отгатване" подпомага успяващите в сравнение с неуспяващите бизнесмени. Критерият за „успех" бил удвояване на приходите на компанията за последните три години. Успяващите бизнесмени се справяли два пъти по-добре. Но се изморявали. И колкото повече се уморявали, толкова повече влошавали резултатите си. Тогава ръководителите на експеримента променили процедурата. Вместо само да броят точките, те започнали да казват на участниците „правилно" или „грешно" непосредствено след дадения отговор. По този начин бизнесмените можели да разпознават кога са прави и кога да се коригират. Колкото повече въпроси им задавали, толкова подобри резултати постигали. Затова е добре да показвате на детето си кога е дало верен и кога - грешен отговор, за да може то да запомни усещането. Но това, че изпълнителните директори се изморявали, не означава, че трябва да щадите детето си. Бизнесмените не влизали в алфа ниво, а детето ви го прави. Подобни занимания са изтощителни на бета ниво, но на алфа са лесни като игра. Ето какво трябва да запомните: 1. Детето трябва да бъде на възраст между 7 и 14 години. 2. Помолете детето си да опише със затворени очи видяното в детайли и цветове. 3. Правете упражнението вечер за 15 минути, веднъж седмично, например в неделя, три седмици подред. 4. Използвайте само проблемни случаи с хора, които страдат. 5. Никога, никога не казвайте на детето, че греши, докато е със затворени очи. 6. Правете по 10 случая и осреднявайте резултатите, за да наблюдавате развитието на детето си. 7. Подсилвайте правилните отгатвания, като ги преглеждате повторно. Нека детето си припомня усещането, свързано с успеха. Основен приоритет е упражняването на пси фактора, иначе казано, способността за правилно отгатване. Вторият ви приоритет е да въведете детето в областите на занимания, избрани от вас и партньора ви. Добра идея са телевизионните предавания за различни професии, както и тематичните филми. Когато става въпрос за четене, нека единият родител чете на глас, като показва и свързаните с темата снимки и илюстрации от вестник или списание. Четенето трябва да става спонтанно, а не като задължение. По-добре е да кажете: „Я виж какво пише тук!", отколкото „Време е да почетем за..." Би било идеално, ако учителите, уведомени за специалната програма на детето ви, я прилагат и при своите проекти. Да се надяваме, че в близкото бъдеще преподавателите ще бъдат по-запознати със значението на дясното полукълбо на мозъка и ще бъдат по-мотивирани да участват в създаването на гении. Дори да не е така, вие като родители трябва да проведете индивидуални разговори с учителите на детето си, да им разясните Метода Силва и неговите предимства, както и основните стъпки, които предприемате, за да предадете тези предимства на децата си - с цел да запалите и учителите (в най-добрия случай) или поне да накарате скептиците да се позасрамят (в най-лошия). Ако скептиците са повече от останалите, може би е добре да разгледате други близки училища и да видите дали няма възможност да преместите детето си. Сегашната ни образователна система не познава потенциала на човешките същества. В разбиващите се страни, където от децата се изисква още от прохождането си да се включват в работата и да помагат на родителите си, те показват забележителни способности да изпълняват прости задачи само след ден-два наблюдение. Тригодишни малчугани берат, редят и връзват тръстики. Четиригодишни доят кози. Двегодишни събират яйца в курниците. В много европейски страни деца в предучилищна възраст помагат на пазара, прибират покупките в торбички, връщат ресто. Други продават дреболии на туристи, трети работят на полето. Лично аз бях на четири години, когато баща ми загина в терористичен акт по време на Мексиканската революция. Майка ми се омъжи повторно и замина за друг град в Тексас, а аз останах да живея с баба си. Още на тази невръстна възраст започнах да си задавам въпроси за живота. Нямах родители. Чичо Мануел живееше с баба ми. Той работеше в пералнята наблизо и не изкарваше достатъчно, за да ни изхранва. През две преки се намираше сграда, наета от британска компания за претопяване на метали. Чичо Мануел ми направи сандъче за лъскане на обувки. Започнах да изкарвам допълнителни средства за домакинството, като лъсках обувки пред пералнята и фирмата за претопяване. Беше забавно. Хората бяха приятни. Реших, че мога да правя и други неща и започнах да продавам вестници. Ако някой не искаше да му лъсна обувките, продавах му вестник. Чичо Мануел ми помагаше да си изготвям отделни списъци. На единия пишеше кой, кога и къде иска лъскане на обувките. На другия вписвахме имената на тези, които искаха ежедневна доставка на вестници. На третия - на тези, които искаха и двете. Така можех да бъда когато трябва, където трябва, за да могат клиентите ми да получават по-добри услуги. Като поглеждам назад, си мисля, че този опит е бил по-ценен от знания или диплома от първи клас. Виждам още, че използвам лявото си полукълбо, за да поддържам списъците и инструментите си за работа, но и дясното, за да ми хрумват изобретателни идеи какво да предлагам на клиентите. Не казвам, че съм бил гений, а че работата ми е дала по-добра представа за живота, отколкото класната стая. Не след дълго започнах да печеля по един долар на ден, а скоро и по два. Изкарвах повече, отколкото чичо Мануел в пералнята. И тъй като семейството ни изпитваше сериозни финансови затруднения, решено бе да продължа да работя, вместо да тръгна на училище. Захванах се и с трета дейност. В неделя магазините подготвяха листовки с цените за следващата седмица. Плащаха ми, за да ги разлепвам. Един ден се замислих как изглеждат офисите на компанията за претопяване на металите и кой ги чисти. Дали всеки служител се грижи за своя офис? Точно тогава генералният директор дойде да му лъсна обувките. Попитах го: „Господине, искате ли в края на деня да почистя вашия офис?". „Колко ще струва?", попита той. Хвана ме неподготвен. „Колкото решите да ми платите", отвърнах аз. „Да пробваме за една седмица", съгласи се той. В края на работния ден се качих в офиса. Директорът се готвеше да си тръгва. „Измети, избърши праха, измий прозорците и лъсни мебелите", отсече той и излезе. Реших освен това да изчистя острилките за моливи, да сменя рулото хартия в тоалетната, да измия пода. Изнесох всичкия боклук навън. Една вечер намерих пет долара на пода, друг път - часовник на бюрото. Интуитивно знаех, че ме изпитват, и всеки път ги слагах в едно чекмедже, а на следващия ден казвах на директора какво съм намерил и къде съм го прибрал. Не само че ме наеха за постоянно, но ми дадоха и други офиси за почистване. Сега през работните дни продавах вестници и лъсках обувки, в неделя разнасях листовки, а вечер чистех офиси. Какво изпусках в училище? Да науча, че едно плюс едно прави две... докато броях печалбата си за деня. Че „лодка" се пише с „д"... докато крещях заглавията от вестниците по улицата. Да оцветявам с моливи, докато лъсках мебели и боядисвах обувки. Сигурен съм, че моето улично образование е надминато от много деца по света, принудени от икономическите обстоятелства сами да се „обучават". Идеята е, че на зараждащия се гений не бива да се отнема никоя възможност за обогатяващи преживявания, опознаване на непознати места, изпитване на нови умения, творчески игри, играчки и забавления. Моето неформално образование имаше ефекта на снежната топка. На дванадесет години вече карах чичовия „Форд Т" и бях шофьор на една заможна дама, която обикаляше да си събира наемите. Косях морави и изпълнявах дребни поръчки. Пътувах 230 км до Сан Антонио, за да купувам стоки на едро, които не се предлагаха в Ларедо, и ги продавах по домовете. Наех си екип от деца да ми помагат срещу част от печалбата. Питах ги какво учат в училище. Не разбирах целта. Какво е това, равнинна геометрия? Английски? История? Все тая. Така или иначе, детето, което никога не бе стъпвало в клас, беше шефът, а другите - работниците. Символично, нали? Не искам да омаловажавам образователната система. Но и училището трябва да осигурява, също като живота, нови преживявания и приключения. Децата изпитват вродено любопитство към природата, хората, заниманията на открито, бизнеса, производството, селското стопанство и други неща от живота. Но вместо да експлоатира техните наклонности, училището ги потиска. От децата се очаква да се учат за истинския живот от изкуствената си среда. Не да гледат дървото, а картинка на дървото. Не рибка, а рисунка на рибка. Не как да оцелеят, а как да говорят за оцеляване. Не реални задачи, а задачи на черната дъска. Каква мотивация е нужна, за да прекарваш всеки ден в една и съща класна стая, с едни и същи хора, една и съща гледка през прозореца, едни и същи миризми? Традиционната класна стая е на 180 градуса от начина, по който мозъкът усвоява нова информация. Мозъкът се учи, не като „знае" за дадено нещо, а като директно го преживява. Учениците трябва да бъдат нещата, за които учат. Не казвам, че детето ви не бива да ходи на училище, а че вие трябва да добавите ново измерение към училищното. Това ново измерение може да бъде обобщено като преживявания от истинския живот. Развиващият се гений има нужда от нещо повече от безумната скука на една-единствена стая. Учебните екскурзии от време на време осигуряват възможност за „пряко" обучение, но са доста редки. Как да правите повече такива „учебни екскурзии"? Ами например, като заведете детето на строителна площадка, където се издига нова сграда, или на работното място на мама или татко, или на летището. Предложете на детето си такъв случай: от какво пътуване би извлякло най-голяма полза? Напомнете му за кариерата, която го очаква. Може би има възможност да наблюдава човек, който упражнява такава професия. Геният, който ще стане лекар, може да спечели от обиколка на болница. За бъдещия консултант по инвестициите може да бъде приятно да гледа как функционира борсата на акции или някой местен брокер. Детето, което един ден ще стане адвокат, може с удоволствие да поседи в съдебната зала. Всичко може да бъде много просто, ако си спомним, че сме родени да бъдем гении и можехме да сме такива, ако не бяхме станали възрастни. Родителите ни са ни попречили с укорителните си оценки. „Още веднъж намокри леглото си и ще ти натрия лицето в него!", „Наказан си!", „Една седмица без телевизия!", „Спирам ти джобните!", „Ах, ти, непохватно дете!", „Стига глупости!", „Марш в леглото!" и прочие, и прочие. Всичко това е унизително за детето. То внушава на детето чувство за вина, че не се е справило по-добре или по-раз лично. Поставя го в по - нисша позиция. Геният има нужда от признание. Той копнее да чува похвали за постиженията си, да знае, че способностите и усилията му се ценят, да получава подкрепа за развитието на своите умения и сили. Не забравяйте това, на което наблегнах по-горе в тази глава: родителите никога не трябва да казват на детето си, че греши при „отгатването", докато то е със затворени очи. Същото важи и за думите, уронващи достойнството на детето, независимо дали е с отворени или със затворени очи. Укрепвайте самочувствието на детето, вместо да го накърнявате. Именно самочувствието казва на мозъчните неврони: „Вие сте върхът". И те се държат подобаващо. За създаващия се гений е пагубно да получава знаци, които понижават очакванията му за постижения. Високите очаквания са гръбнакът на бъдещия гений. Няма нужда да лъжете. Просто не коментирайте недостатъците и използвайте думи, които не осъждат. Винаги има начин да избегнете негативното и да подчертаете позитивното.