ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА - Пробив в медицината

проф. д-р Кланси Макеши Подтикнат от гаранциите за ясновидски способности или пълно възстановяване на таксата, през септември 1969 г. аз преминах първия си курс по Метода Силва за контрол на ума. Преживяването беше вълнуващо. Нито един участник не поиска да му върнат парите, а най- големите скептици като мен самия изглеждаха силно впечатлени. Уцелих много добре момента. Бях завършил академичното си образование, включително специализация за психиатрично лечение на деца и възрастни, както и курсове за психоанализа на деца и възрастни. Вече бях свободен да изучавам пациентите си и да прилагам методите на творческото мислене, които се преподаваха в курса Силва. Като погледна назад, си давам сметка, че е имало пет основни фактора, благодарение на които съм открил нови концепции в моята област. Години наред признавах само първите четири. Първият беше моето продължително и задълбочено обучение. Вторият беше разграничаването от този тип познания за известно време. Не можеш да видиш облака, докато си вътре в него. Трябва да се отдалечиш, за да видиш очертанията му и отвъд него. Третият беше творческото мислене, на което ме научи Хосе Силва. Четвъртият беше любовта. Всичките ми усилия за разкриване на причините, механизмите и лечението на сериозни заболявания бяха породени от искреното желание да помагам на пациентите си. Именно тази непреодолима сила ми даваше енергията, яснотата и прозренията за лечението. Обучението на Хосе Силва използва същата енергия на любовта за психически диагнози: всеки участник в курса си представя пациента с цел да му помогне и според г-н Силва именно това намерение му позволява да постигне толкова много. Ако ученикът започне да си мисли: „Я, какво мога!", всичко изчезва. Трябва да промени нагласата си: „Нека открия какво му има на този човек и какво мога да сторя, за да му помогна". Така магията се завръща. Творческите техники се преподават в основния курс Силва, така че е излишно да ги повтарям, пък и обемът на главата не ми го позволява. Вместо това накратко ще обобщя какво съм установил. Петият фактор безспорно е най-важният от всички: висшият разум, който дирижира всичко, което правим. Когато се замисля за последните четиридесет години, виждам дълга поредица от съвпадения, синхронности 9 , видения, послания, получени насън, тряскащи се или отварящи се тежки врати, и всичко това ме е водело в една-единствена посока. Без това нищо нямаше да постигна. МИСТЕРИЯТА Е РАЗГАДАНА Често най-сложното, щом бъде разгадано, се оказва най-просто. Надявам се и вие да придобиете същото усещане, докато четете следващите страници, на които описвам произхода на шизофренията, депресията и други сериозни разстройства. Хората разбират посттравматичния стрес, причинен от военна битка. Близо до ветеран от войната катастрофира и избухва кола, той грабва пушката, скрива се в гората за няколко дни. Действителността за него, както и поведението му се връщат към времето на войната, дори химичните и физиологичните процеси в тялото му съответстват на тези от времето, когато животът му се е намирал в смъртна опасност. „Ние разбираме", защото предишните събития, свързани с оглушителен шум, така са застрашавали живота ни, че са се запечатали завинаги в ума и мозъка ни. Това, което не разбираме обаче е, че отделянето от майката за бебето е много по-страшно от травмата за войника. За всички новородени бозайници на планетата отделянето от майката е означавало смърт. Така и детето на човека е уязвимо за това, което то разбира като заплаха от отделяне. Не е задължително заплахата да бъде явна, като например смърт на един от родителите или развод. Неподозирани събития могат да се окажат непоносими за детето и да задействат по- нататъшни сериозни разстройства. Такава травма може да бъде пренасянето в ново жилище, което майката е заета да превърне в дом, тежкото заболяване на братчето или сестричето, изискващо продължително внимание от страна на майката и т. н. При предишните поколения раждането на бебе е било равносилно на заплаха за прохождащото детенце, тъй като майката е прекарвала пет дни в болницата. От гледна точка на възрастния тази раздяла може да е мимолетна, но за малкото дете - непоносима. Всяко събитие, което води до временно отсъствие или отвличане на вниманието на майката, може силно да изплаши детето и да остави незаличим отпечатък в съзнанието. Десет, двадесет или тридесет години по-късно, крачката назад към миналото може да се предизвика ако не от внезапен шум, както в случая с ветерана, то от раздялата с „много важен човек" (съпруг, съпруга, приятел, приятелка, група). И виждаме пред себе си инфантилна реалност и поведение. Възрастен мъж сяда на пода и се разпищява: „Мамо! Мамо!". Първият път, когато станах свидетел на подобно нещо, бях на пет години. Едно 18-годишно момиче тичаше голо под пръскачката на двора и пискаше от удоволствие. С невръстния си ум се питах: „Какво й става? Възрастните не правят така." Отне ми четвърт век да разбера, че това е било съвършено нормално поведение, само че изместено във времето. Ако тя беше на 18 месеца, вместо на 18 години, в действията й нямаше да има нищо странно. При по-внимателен анализ във всяко парченце от странната реалност и поведението на човека с шизофрения се открива реалността и поведението на малкото дете. И ако изучавате въпроса толкова дълго, колкото мен, ще откриете, че става въпрос за реалността и поведението на детето точно в момента на възникване на първичната травма. Дотук е просто, нали? Също както силният шум двадесет години след първоначалната травма предизвиква у ветерана завръщане към преживяванията и поведението през войната, така и раздялата с „най-важния човек" двадесет години след първичната травма кара човека да се върне към детското преживяване и поведение, защото детето се страхува от отделяне. РАЗЛИКАТА Най-съществената разлика между ветерана от войната и шизофреника е, че ветеранът се завръща към мозъчните структури, които е използвал като възрастен, а шизофреникът - като дете. Това са най-ранните области на развитие в мозъка, онези части, които сме използвали по времето на първоначалната травма, може би преди да сме се научили да ходим и да говорим. Именно тези структури произвеждат повечето невротрансмитери 10 , които участват в процеса на заболяването, като например допамина, и когато бъдат реактивирани, започват да произвеждат повече! Не е ли очевидно? Защо никой не се е сетил? Защо всички гледат в обратната посока и се чудят как така допаминът предизвиква шизофрения? Аналогично, налице е и отместване на мозъчната активност от по-късно развитите структури. Помните ли възрастният мъж, седнал разплакан на пода? Дали той използва онази част от мозъка си, която се е развила в годините на съзряване? Не, разбира се. А какво се случва с онези части от тялото, които не се използват? Атрофират. Или използваш даден орган, или го губиш. Затова и вследствие на заболяването мозъкът атрофира. Освен търсенето на биологични причини, трябва да се изследва още една област, която продължава да бъде център на вниманието: генетичните причини. В действителност само един от десет шизофреници има пряк роднина със същото нарушение, при повечето заболяването е по- скоро фамилно, провокирано от средата, отколкото по наследство! Сравнете съотношението между отложения посттравматичен стрес от детството (шизофрения) и първоначалната травма. То е едно към едно, тъй като не може да има отложен посттравматичен стрес без първоначалната травма. Защо тогава никой не се е сетил досега, че шизофренията причинява повишаване на допамина и атрофия на мозъка? Защо учените винаги гледат измененията в мозъка и се чудят как те водят до шизофрения? Отговорът може би се крие в мотивите на научните търсения. Иисус казва, че никой не може да служи на двама господари, фармацевтичните компании търсят причината дотолкова, доколкото тя би могла да им послужи за по-големи продажби. Националният институт за душевно здраве търси биологични причини, тъй като Конгресът определя 1.3 милиарда долара всяка година за търсене на биологични причини. Националният алианс на душевно болните поради болката от несправедливите обвинения, търси причината в Бога, защото ако не е Божие дело, близките ще се чувстват още по- зле. (Сърцето ми е с тях, защото те наистина страдат неимоверно, а нямат никаква вина.) И така, истинската причина се отхвърля от самото начало! „Тъй казва Господ [...]: Аз съм Господ, [...] Който пропъждам назад мъдреците и знанието им обръщам на глупост."* Нима не се случва точно това? Според мен е така. ОБЕДИНЕНА ТЕОРИЯ НА ПСИХИЧЕСКИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ Това, което описахме тук, е далеч от една всеобхватна формула за произхода и механизма на шизофренията. Става въпрос за механизма на отложения посттравматичен стрес, който важи за всички сериозни психически и емоционални разстройства, които аз съм изучавал, и за които изтъкнатият учен д-р 0. Спърджън Инглиш създаде термина „обединена теория на психическите заболявания". Обединеният модел не отрича биологичните изменения, нито изключва генетичното предразположение. Не влизам в противоречие с нито едно откритие на биологията. Учените са свършили отлично своята работа. Разкритията им са важни, защото както една верига може да бъде скъсана във в ежа от своите брънки, така и шизофренията може да бъде прекъсната на много нива. Биологичните данни също потвърждават психологичния й произход, тъй като почти всяко биологично изменение представлява точно това, което би следвало да се очаква: мозъчната дейност се премества от мозъчните структури на възрастния, за да се върне в структури, които са се развивали в първите месеци и години от живота на детето. Генетичните фактори говорят за предразположение, но за моя радост степента, в която допринасят за заболяването, все още не е определена. Това не отменя травматичния произход. Шизофренията е в пряка връзка с ранната травма, тъй като отложеният посттравматичен стрес не може да възникне без наличието на такава травма. Това е механизмът на отложения посттравматичен стрес. Хората продължават да имат проблясъци, кошмари и интуитивни мисли, които се трупат в ума и отговарят на възрастта на травмата. Ако травмата е възникнала на 1 година, тя започва да прилича на нарастващ абсцес от затормозяващи мисли в едногодишния ум. С всеки проблясък, кошмар и натрапчива мисъл се възбужда интензивен процес на потискане. Така се изгражда стена, която предпазва индивида от капсулираните вътре болезнени мисли. Колкото повече нараства абсцесът, толкова по-дебела става стената. Накрая, десет, двадесет или тридесет години по-късно настъпва достатъчно силна травма, сходна на първоначалната, която пробива защитната стена, пръсва абсцеса, причинява изригване и изважда на повърхността отдавна потискания несъзнателен материал. Тази повърхност са острите позитивни симптоми на шизофрения. Масивната защитна стена на потискането се разпознава като предвестник на състоянието (детето е срамежливо, свито, необщително, отбягва грубите спортове и не прави нищо, което би могло да разбуди спящия звяр на нивото на несъзнателното). След появата на острите симптоми същата защитна стена сменя името си и вече се нарича „негативни симптоми на шизофрения". Същият механизъм действа при всички разстройства с отложен посттравматичен стрес, независимо от възрастта на възникване има същите компоненти и същия произход. В действителност всички тези нарушения отговарят на критериите за разстройство в резултат на отложен посттравматичен стрес. Голямата разлика е, че след вулканичното изригване на потиснатия материал защитната стена губи здравината си и повторенията започват да се предизвикват от нищожни поводи. Така след първоначалната психоза идват повтарящи се психотични епизоди, след депресията зачестяват епизодите на депресия, след първия пристъп на паника, фобия или тревожност следват множество епизоди на същото състояние, а след първото „прекрачване на невидимата линия" при алкохолизма е достатъчно само едно питие, за да започне всичко отново. Защо никой не е съзрял тези неща? Те са толкова прости, че бих могъл да ги обясня на малко дете, а в същото време цялата общност, работеща по въпросите на душевното здраве, продължава да търси причините в грешна посока. Аутизмът и симбиозата представляват остро, а не отложено нарушение в резултат на посттравматичен стрес. При сегашното двадесеткратно увеличаване на случаите на аутизъм, защо никой не направи елементарно изследване на честотата на явлението при работещите и съответно при неработещите майки? Отделянето от майката е най-непоносимата травма за малките деца, а небивалото увеличаване на броя на страдащите деца съвпада с по-големия брой „работещи майки". ОБОБЩЕНИЕ Вече имате обща представа за произхода на шизофренията и другите сериозни разстройства. Може да има или да няма значими генетични предразположения. Независимо от този фактор, за да се развие заболяването в даден момент от живота, задължително е имало травма от раздяла в ранното детство. Това се е потвърждавало при всички случаи, когато миналото на душевно болния е било известно. Има хиляди събития, които могат да накарат едно дете да се почувства застрашено от раздяла и повечето от тях не се забелязват от възрастните. Никой не е виновен, тези събития са непреднамерени. Много години по-късно партньорът или приятелят на този човек го изоставя. Ако преживяването е достатъчно силно и напомня на първото, индивидът може да се „върне" към момента на първоначалната травма, демонстрирайки инфантилна реалност, поведение и чувства. Освен това мозъчната му активност се измества към областите на ранно развитие, което води и до биологични изменения. Това е накратко същината на обединената теория на психическите заболявания и ако сте разбрали написаното дотук, значи разбирате повече от по-голямата част от лекарите, изследователите и учените от Националния институт за душевно здраве на САЩ. Със сигурност не знаете кой знае колко за нарушението, но разбирате по-добре произхода и механизма му. Това е много важно, тъй като ще ви помогне да работите превантивно и да разберете, че не е необходимо да имате такова заболяване. Преглеждайки как цялата тази информация бе събирана през годините, аз бях удивен от нещо, което бе убягнало на самия мен. Развитието на интуитивните техники, съчетани с искреното желание да се помогне на 45 милиона семейства по целия свят, страдащи ненужно от шизофрения, пет пъти по толкова - от депресия, и още повече - от биполярни разстройства, дефицит на вниманието и хиперактивност, училищно насилие, аутизъм, симбиоза, гранични разстройства на личността, алкохолна и наркотична зависимост, нарушения в храненето и т. н., носи помощ от по- висш източник. Размишлявайки за изминалите четири десетилетия, разбирам, че информацията, осенила ме по време на сън, видения, съвпадения, синхронности, нощни послания, нощни посещения от ангели, необясними случки, тръшване и отваряне на врати, е нещо, без което нямаше да мога да продължа по пътя си. Сякаш дори интересите и хобитата ми още от детска възраст са ме подготвяли точно за това пътуване. Всичко това дойде свише. Не мога да си приписвам никакви лични заслуги. Искам само да помогна - толкова много искам, че работя по проблеми през нощта, програмирам за сънища, които да ми донесат напътствия. Именно сънищата, виденията, съвпаденията и синхронностите ме наведоха на тези изводи. Аз бях само нищо неподозиращ пратеник. Слава на Бога и Неговото дело! Бележка от Ед Бернд Младши: Подобни прозрения, кои- то биха могли да променят мисленето в дадена област, идват само чрез техники за просветление. (Д-р Маккензи смята, че обучението Силва го е въвело в техниките, които са му показали пътя към самия себе си и интуитивните отговори.) С помощта на творческите прозрения, постигнати в алфа ниво, д-р Маккензи направи голям научен пробив в разбиранията за причините за шизофренията и депресията. Откритията му относно произхода на тези разстройства са проверени и потвърдени при 9000 пациента с шизофрения, а методите му на лечение въз основа на теорията му, са толкова ефективни, че много пациенти престават да приемат медикаменти след броени месеци. Повече за работата на д-р Маккензи, включително за новите му методи на лечение и неговия учебник, ще намерите на адрес www.DrMcKenzie.com. Настоящата глава е защитена от авторски права, принадлежащи на Американската асоциация за душевно здраве.