ЧЕТВЪРТА ГЛАВА - Практика

След като известно време сте изпълнявали Съсредоточаващото упражнение или упражненията с обратно броене, за да се научите да влизате в алфа ниво, или след като сте преминали семинар Силва или програма за домашно обучение, вече сте готови да използвате алфа нивото, за да решавате проблеми и да постигате целите си. Освен да влизате в това ниво, важно е и да умеете да го поддържате. Това означава практика. Ето някои препоръчителни начини да го правите. КАК ДА ПОЛОЖИТЕ ЗДРАВИ ОСНОВИ Използвайте метода „от 3 към 1", за да влезете в нивото си. Останете в нивото поне пет минути. Десет минути е още по-добре, а петнадесет е отлично. Какво трябва да правите през това време? Можете да се упражнявате за задълбочаване, като броите от 25 до 1, от 50 до 1, от 100 до 1. Можете да практикувате релаксация. Можете мислено да се проектирате на идеалното място за релаксация, някъде, където сте били и сте се чувствали физически спокойни и отпуснати. Целта е да извикате в паметта си ярък спомен за време на спокойствие и релакс. Това ще отключи „условен рефлекс", т.е. мозъкът ще се опита да възпроизведе в тялото ви състоянието от онзи момент. Така тялото ви ще се отпусне. Можете да прегледате проектите, по които работите в момента, да си представите успех и чувството от неговото постигане. Най-добрият момент за упражняване е сутрин, при събуждане. Мозъкът тъкмо излиза от алфа нивото, така че лесно ще се върне там. И тъй като е време за ставане, по-малко вероятно е да заспите, отколкото вечерта. Вторият най-подходящ момент е времето преди лягане. Тогава мозъкът е готов да влезе в алфа нивото, когато заспите, и лесно ще го постигнете. Третият подходящ момент е непосредствено след обяд. След като хапнете, е съвсем естествено да се почувствате отпуснати и леко сънени. Когато сте спокойни, организмът по-добре ще смели храната, а мозъкът по-лесно ще влезе в алфа. Внимавайте да останете будни през времето, прекарано в алфа нивото. Ако заспите, няма да постигнете благотворните ефекти на алфа. За целта може да ви е нужна известна практика. Правете, каквото е необходимо, за да свикнете да оставате будни. Заемете някоя не толкова удобна поза. Или вдигнете ръка - няма как да заспите, докато държите ръката си във въздуха. Дори да се унесете и тя да падне, ще се стреснете и ще се събудите. В същото време умът ви не бива да се активизира прекалено. Това би могло да ви изведе от алфа нивото. Затова от време на време проверявайте дали все още сте физически и умствено релаксирани. Използвайте задълбочаващо упражнение: бройте обратно от 10 до 1 или отпуснете клепачите си, позволявайки усещането за релаксация бавно да премине по цялото ви тяло, чак до пръстите на краката, или пък визуализирайте спокойни, пасивни сцени. След като се почувствате отпуснати и спокойни, продължете с програмирането. С натрупването на практика и резултати, вие все повече ще се усъвършенствате и с увереност ще знаете кога се намирате в алфа ниво. Чичо Хуан Силва ни казваше, че най-доброто време за упражнение е когато нямате нужда от него. Защо? Защото тогава е най-лесно. Когато не сте под напрежение, е лесно да се отпуснете и да влезете в алфа ниво. По-нататък, когато се натъквате на стресови ситуации и трябва да влезете в алфа ниво, за да се успокоите и решите проблема, ще можете да го правите автоматично. Хектор Чакон, баскетболният треньор в продължение на тридесет години в старото ми училище „Мартин Хай", преподаваше на група от средно добри играчи Техниката на трите сцени, която вие ще усвоите в следващата глава. От учениците се очакваше да визуализират себе си как играят превъзходно. Треньорът го обясняваше много добре: Когато остават две секунди до края на играта, ние изоставаме с три точки и имам играч на линията за стрелба, аз не искам той да си мисли за хвърлянето. Искам да го прави автоматично. Искам да мисли как след това топката ще се върне при нас, за да можем да стреляме пак и да спечелим, преди да изминат двете секунди. Когато сте под напрежение, вие не искате да си прекарвате времето в мислене как да влезете в алфа ниво. Искате да го правите автоматично, за да можете да решите проблема. Тренер Чакон доказа, че знае за какво говори. Още първата година обучи играчите си да влизат в ниво с помощта на Съсредоточаващото упражнение и да визуализират как побеждават. Отборът спечели областния шампионат. А преди началото на сезона експертите бяха казали, че ще завърши най-много на пето място от общо седем. СЪВЕТ ОТ ЕДИН ЧОВЕК С ВРОДЕНО УМЕНИЕ ДА МИСЛИ В АЛФА НИВО Докато работихме по тази книга, се натъкнахме на книга, написана от човек с вродено умение да мисли в алфа ниво, който имаше дарба да обяснява какво точно прави. Авторът се казва Робърт Колиър и много от книгите му все още могат да се намерят от негови близки. В книгата „Богатство на една ръка разстояние: Законът на високия потенциал", издадена през 1947 г., само три години преди смъртта му, има един параграф, който отговаря на въпроса на много хора, занимаващи се с Метода Силва: „Защо се случва много силно да желая нещо, истински да се нуждая от него, то да може да донесе благо на мнозина, да програмирам усилено за него, и пак да не постигна резултат? Чудесно се получава при дребните неща, които не са толкова важни, защо със съществените не се получава?" Думите на Колиър изразяват един от основните принципи, използвани от баща ми за Системата ЕСП: всички правим каквото можем, за да изпълним замисъла на висшия разум. Ето как го казва Колиър: Погледнете първата глава от Светото писание. Когато Бог поискал светлина, нима се е борил и мъчил да я създаде? Не, просто е казал: „Да бъде светлина". Когато много силно искате нещо, вместо да се опитвате да го заставите да дойде при вас, пробвайте да помолите за него и после да му позволите да дойде. Представете си как се отпускате и позволявате на Бог да работи чрез вас, вместо да Го принуждавате да направи нещо за вас. Кажете си: „Ще направя всичко, което трябва да направя. Ще следвам пътя си, доколкото мога, а останалото зависи от Бога в мен. Бог в мен знае какво е добро за мен, къде се намира и какво трябва да направя, за да го получа. Предавам себе си и делата си в Неговите ръце, убеден, че ще ми даде това, което ще послужи за мое най- висше благо. Баща ми казваше, че сме изпратени тук с определена цел, че има работа, която трябва да свършим. Ако изпълним предначертанието си, ще бъдем щастливи, удовлетворени и благоденстващи. Сега знаете как да се програмирате, за да осъществите успешно мисията си. ПО ЛЕСНИЯ НАЧИН В Далас има един инструктор по Системата ЕСП на име Темпъл Наш, който изразява нещата по интересен начин. Ето как излага той описаната по-горе концепция: Най-трудно е да научиш някого да позволява нещата да се случват. Всички искат да „постигнат" нещо, да го „накарат" да се случи - каква лудост. Онези, които остават удивени от резултатите, които аз получавам, нямат търпение да разберат тайната. Аз оставям престъпниците сами да паднат в капана, вместо да ги гоня. Както казах на едно дете в Корсикана: „Много по- лесно е да натовариш във фургон живи прасета, отколкото мъртви." Позволявайте на нещата да се случват, не ги насилвайте. Много трудно става! Сега ще дам думата на съавтора си, Ед Бернд, за да ви разкаже изключителната история как самият той бил насочен - или отведен - към тази информация. НАПЪТСТВИЯТА В ДЕЙСТВИЕ Едно от нещата, които ни озадачаваха години наред, е защо програмирането понякога работи толкова добре, а друг път, колкото и да се стараем, не получаваме никакви резултати. Имало е случаи, когато програмирахме за нещо, което ни се струваше невъзможно, после забравяхме за него и изведнъж - хоп, резултатът е налице. Друг път програмирахме за простички неща, които смятахме лесно постижими, но колкото и много хора да се включваха в програмирането и колкото и често да го правехме, не стигнахме доникъде. Спомням си случаи, когато работехме усилено с Хосе Силва по някой проект, преодолявахме препятствие след препятствие, а той изведнъж ни казваше да спрем да се борим. „Ако е писано да стане, ще стане". Питах го какво става с упорството и желанието, с всички онези неща, описани в книгите за „успеха", а той само повтаряше: ,Ако е писано..." Опитвахме се да му подражаваме, но така и не разбрахме какво точно прави. Същия въпрос задаваха много хора, завършили обучение Силва: защо понякога не постигат резултати, макар да влагат много време и усилия в програмирането. Един горещ съботен следобед в Ларедо, през август 1999 г., шест месеца след кончината на Хосе Силва, аз взех моя седемдесетгодишен приятел Даниел и отидохме на местния битпазар. Подготвяхме се за годишната международна среща и инструкторското обучение, навън беше 43 градуса, бях уморен и не ми се обикаляше дълго. Винаги оглеждахме всички сергии. В края на пазара нямаше щандове, а само кашони на земята, отрупани с най-различни вещи. Докато се разхождахме и разглеждахме, погледът ми попадна върху книга с твърди корици, издание от 1950 г. Заглавието беше „Богатство на една ръка разстояние", отдолу и отгоре с хоризонтални линии. Много семпъл дизайн, сребърни букви на тъмносин фон. Когато разтворих книгата, видях, че е написана от Робърт Колиър, изключително интуитивна, духовна личност и същевременно търговски гений, който често прехвърляше границите на агресивния си маркетингов подход. Помислих си, че сигурно вниманието ми е било привлечено от нещо във външния вид на книгата. Купих си я за десетина цента и тръгнахме обратно към входа на пазара. Там имаше щанд със собствена продукция на един много мил, работлив старец. Даниел искаше да купи малко плодове, но стареца го нямаше - често обикаляше по другите сергии да разнася стоката си, тъй като продавачите не трябваше да напускат местата си. Седнахме да почакаме. Не бях особено доволен. Беше ми горещо, бях изморен, а ме чакаха куп задачи за международната среща, обучението и другите дейности, планирани за следващите няколко дни. Но Даниел държеше да изчакаме. Аз седнах на стола на стария продавач и зачаках. От него обаче нямаше и помен. Накрая реших да почета от книгата. Надявах се да ме разсее от раздразнението, тъй като не желаех да обидя Даниел. Началото беше страхотно, типично в стила на Робърт Колиър - да те развълнува и да те накара да се замислиш. Понеже старецът не се появяваше, продължих да чета нататък, макар всъщност да ми се тръгваше. Стигнах до тридесет и трета страница. Изключителният абзац, който цитирахме тук по-горе, бе последният на тази страница, без нито един ред след това. Бях зашеметен от информацията, съдържаща се в тези няколко изречения. Те сякаш отговаряха на много от въпросите, които си задавахме вече двадесет години. Препрочитах ги, препрочитах абзаца с неизказана благодарност към Даниел, задето настоя да чакаме. Накрая производителят се появи, купихме си плодове и си тръгнахме. Оставих Даниел у тях и се прибрах вкъщи, за да прочета отново страницата. Същата вечер в Мисловния си филм благодарих на висшия разум, че ме е насочил към книгата и че забави достатъчно стария търговец, за да мога да стигна до тридесет и трета страница, защото в противен случай вероятно и до днес нямаше да съм я прочел. Не знам какво пише нататък в книгата, защото така и не минах след въпросната страница. Може би там ме очаква още някое скъпоценно прозрение. Ако наистина е така, надявам се някой да ме насочи към него. Казано е: неведоми са пътищата Господни. Аз бях воден, притискан и отегчен, само и само да прочета достатъчно от книгата, за да стигна до тази тъй ценна информация. Робърт Колиър починал през 1950 г., точно когато Хосе Силва започвал изследванията си върху ЕСП. Можем само да гадаем какво би се случило, ако Хосе Силва с неговите неповторими прозрения и Робърт Колиър с неговия удивителен талант да обяснява духовните принципи, се бяха събрали. ГОТОВИ ЗА УСПЕХ! В следващата глава ще ви покажем една проста техника, с която можете да решавате проблемите и да елиминирате препятствията пред успеха. Междувременно продължавайте да се упражнявате, независимо дали със Съсредоточаващото упражнение или с ежедневните задълбочаващи упражнения с обратно броене.