ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА - Погрижеше се за своите потребности

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА Погрижеше се за своите потребности Всички имаме нужда от пари, за да придобиваме необходимите ни вещи. „Парите са горивото, което движи цялата машинария - казваше баща ми, - ако искаш да правиш велики неща, ти трябват много пари. Ако искаш да правиш дребни неща, ти трябват по-малко пари." Колкото по-големи са плановете ти, толкова повече пари са ти нужни. Под големи планове той разбираше такива, от които ще спечелят много хора. За някои хора самото понятие „бизнес етика" е оксиморон. Но то се изпълва със смисъл, щом разберете принципите, според които действа висшият разум. Помислете за това на ниво личности. С кого бихте предпочели да правите бизнес - с човек, който иска да получи максимално много за себе си, без да дава почти нищо в замяна, или с друг, който прави всичко по силите си, за да ви предостави трите желани съставки на бизнеса: качество, цена и услуга? Не бихте ли предпочели да работите с този, който ви предлага качествена стока на разумна цена, с отлична грижа за клиента, дори след като вече сте превели парите по сметката му? Формулата на баща ми за успех и изобилие беше съвсем проста: „Ако ти трябват повече пари, за да осъществиш плановете си, влез в алфа ниво и помисли за начините, по които можеш да осигуриш по-добри продукти или услуги, като имаш предвид потребностите си плюс още нещо". Винаги, когато ни бяха нужни средства за компанията, той организираше нови курсове или раз- работваше нови продукти, които да бъдат в помощ на хората. Бизнесът ни просперира, когато помагаме на другите да просперират. Или както казваше баща ми: „Не искаме да печелим от загубата на друг; искаме да печелим, докато помагаме на другите също да печелят". Да бъдеш добър гражданин е прекрасен бизнес. „Епъл Компютърс" си спечелиха нови привърженици, когато изпратиха безплатен компютър на един мой приятел с множествена склероза, който не може да излиза от дома си. Това се случи през 2004 г., а погледнете успеха им оттогава насам - с iPod и другите им нови продукти. Добра компания е и „Ю Пи Ес" и една от причината за това са служители като Джо Лопес. Веднъж на Бъдни вечер той излезе от дома си, за да направи нещо хубаво, и този прост жест на доброта имаше забележителен ефект. Ето какво ми разказа по-късно съавторът ми Ед Бернд Младши: След като бях преживял повече от петдесет Рождества, реших да се откажа от Коледа. Тя никога не удържа обещанията си и винаги ме разочарова. Та бях решил повече никога да не я празнувам. (Майката на Ед бе починала само преди няколко дни.) Това не ме натъжи особено много. От няколко години не поддържахме връзка. Но това ми върна спомените за побоите и за начина, по който тя винаги се стараеше да помага на всички, само не и на собственото си семейство. Дори в смъртта си предизвикваше проблеми. Беше завещала тялото си на медицината, но по такъв начин, че разпали спорове в семейството. Най-малката ми сестра ме предупреди какво се случва и двамата просто стояхме настрана. Не искахме нищо и не желаехме да се забъркваме в драмата. На 24 декември Ед дойде на коледното тържество в офиса, което започна по обяд. Няколко часа по-късно, след размяната на подаръците между служителите и след като баща ми даде подаръци на всички, Ед си тръгна пеш за дома - живееше в апартамент на две преки от офиса. Седях, потънал в мисли, когато на вратата се почука. Беше Джо Лопес и ми носеше някакъв пакет. Изненадах се, тъй като пакетът бе адресиран до офиса, а Джо никога не ми беше доставял нищо вкъщи. Джо винаги минаваше през офиса късно, малко преди края на работния ден, за да ни бъде по- лесно да предадем всички пратки от деня, и така да помогнем на колкото може повече хора. Затова, когато този ден отишъл в офиса, открил, че вече няма никого. Попитах го как е разбрал къде да ме намери и той ми напомни, че ме е виждал да отивам и да се връщам от работа. Махахме си с ръка за поздрав. Явно е забелязал в кой апартамент от всичките 96 живея, когато е правил доставка за някой друг. Не мога да изкажа колко много означаваше това за мен. Тъкмо си казвах как повече никога няма да празнувам Коледа, защото тя никога не отговаря на очакванията ми, а ето че Джо Лопес си бе направил труда точно на Бъдни вечер да се отбие на още едно място, да качи пакета догоре и да почука на вратата, на която само веднъж ме е зървал (нямаме табелки с имената нито на вратите, нито на пощенските кутии), без дори да знае дали съм си вкъщи или пазарувам в последния момент. Колетът беше от най-малката ми сестра. Между нас винаги е съществувала специална връзка и за мен означаваше много да получа подарък от нея. Важно беше и че Джо Лопес бе положил усилие и ми отдели няколко минути, при положение че можеше да не го прави и да занесе пратката след Коледа в офиса, за да се прибере няколко минути по-рано при семейството си. Но разказът не свършва дотук. Ето най-хубавата част: Същата вечер си мислех за един приятел - най-близкия ми приятел от години насам. Бяхме като братя и сякаш знаехме какво ще направи или ще каже другият. Целите и идеите ни толкова си подхождаха, че бяхме започнали съвместен бизнес. Една от приликите помежду ни беше, че и двамата имахме мрачно минало. Неговата майка бе починала, когато той бил на шест години, а баща му се оженил повторно и го дал в сиропиталище. Детството му било по-лошо и от моето. Въпреки това установихме, че ни е трудно да работим заедно. Личната ни несигурност и притеснения доведоха до търкания помежду ни и ние се отказахме от начинанието. За съжаление, приятелството ни също пострада. Нито един от двамата не искаше да нарани другия, но точно това се получаваше и затова почти не се виждахме. И двамата бяхме чели книгите и гледали филмите на Джон Брадшоу за „изцелението на детето в нас". Добре разбирахме проблема, но Брадшоу не ни предлагаше решение. Една вечер се опитах да бия възглавница, но не свърши работа. Знаеше, че отговорът ще дойде отвътре, от най- дълбоките нива на съзнанието. Там, където живее „детето в нас". Тази коледна вечер, когато си легнах, мислех за своя приятел и се опитвах за пореден път да разбера какво се бе объркало, какво е трябвало да направя другояче, какво можех да сторя сега, за да го накарам да се почувства по-добре и да прогоня част от демоните, които и двамата така добре познавахме. Намирах се на алфа, дълбокото ниво, където имаме достъп до повече информация и можем да „издухаме препятствията", както се изразяваше братът на Хосе Силва, Хуан. Като поглеждам назад, си мисля, че ако Джо Лопес не си беше направил труда да ми донесе подаръка от сестра ми, щях отново да си мисля за поредното коледно разочарование, вместо да търся помощ за моя приятел. Мислех по-точно за смъртта на майка му, как е останал сам толкова малък и колко изоставен се е чувствал и как, типично за малките деца, си е мислел, че тя го е изоставила, защото не го е обичала. Дали от това не му е останало чувството, че никой не го обича, че никой не го иска, че не е достоен? Да, той е прекрасен човек, но дали го знаеше? Дали „раненото дете" в него знаеше? Изведнъж „ми хрумна", че и майка ми е преживяла същото като моя приятел. Нейната майка починала, когато мама била съвсем малка, а баща й, който постоянно пътувал заради работата си, я дал в пансион и тя израснала там. Точно като моя приятел, и майка ми била отгледана от непознати. И сигурно се е чувствала по същия начин - изоставена, необичана, нежелана, недостойна. Нищо чудно, че се държеше толкова лошо с нас и се опитваше да докаже на всички други, че е добър човек. Ако се е чувствала необичана, нежелана и недостойна за любов, според нея всички, с които е била свързана - не само мъжът, който се оженил за нея, но и собствените й деца -явно не са наред. Затова и се е отнасяла лошо с децата си. Не е била наша вината, не е било заради нас. Тя е би- чувала сама себе си. Това бе истинско откровение, още едно парченце от мозайката, над което да размишлява възрастният Ед. Но и нещо повече. Нараненото дете Едуард можеше да приеме това. Много е трудно да заблудиш дете. То винаги знае кога не си откровен с него. Ако се опитваш да го накараш да направи нещо, за да спечелиш ти от това, то разбира... и не ти вярва. Но този път аз не исках нищо за себе си. Два часа по-рано бях получил два прекрасни подаръка - колета от сестра ми и загрижеността на Джо. Не исках да убеждавам детето в себе си, че е добре, че е чудесно дете и идеален човек. Не се опитвах да облекча собствената си болка. Така детето в мен разбра, че щом нямам скрити мотиви, значи трябва да е истина. В този момент аз все пак не осъзнавах всичко това. Дори когато се събудих сутринта, не помнех нищо. Всъщност продължавах да си мисля за това, че повече никога няма да празнувам Коледа. Само че ставаше нещо необичайно. По радиото пускаха коледни песни и те ми звучаха прекрасно, носеха ми повече радост и щастие, от когато и да било. Когато започна песента за .Добрия крал Венцеслав", разбрах със сигурност, че нещо става. Винаги съм я смятал за най- глупавата песен, писана някога. Що за идиотщина е този „пир в Рая"? Песента обаче ми звучеше страхотно. Обожавах я. Какво ставаше? Нещо се бе променило. Нямах мира, все ходех напред-назад. Защо? Тогава се сетих, че преди да заспя, си мислех за нещо интересно. Нямах представа за какво. Спомних си, че се намирах на много дълбоко ниво, на най-дълбокото, на което някога съм бил. Затова седнах, влязох отново вътре в себе си и си спомних, че предната вечер бях мислил за своя приятел, как се е чувствал той, когато майка му е починала, после си припомних как се бях сетил, че същото трябва да е било и с моята майка. Всичко намери своето логично място. Звучеше разумно и за възрастния Ед, и за детето Едуард, което вече не беше наранено дете. Беше ли това истински пробив? Или поредното интелектуално упражнение? И преди съм имал подобни прозрения. Това по-различно ли беше? Чувството определено не беше същото. Проверката за „истинност" тепърва предстоеше - тя щеше да се изрази в способността ми в бъдеще да действам по-добре, отколкото досега. Така и стана. За начало хората, които преди не обръщаха внимание на идеите ми, изведнъж започнаха с нетърпение да чакат какво имам да кажа. Какво чудесно усещане! Освен чувството за покой, увереност и самочувствие, за което само бях чувал, но никога не бях изпитвал, последва и съществена промяна в работата ми. Когато следващата година с Хосе Силва пишехме „Мислете и влезте във форма", аз бях много по-спокоен и това пролича. Мнозина ми казваха, че това са били най-добрите ми писмени изявления, много по-добри от предишните (в „Силата на продажбите"), които бяха много успешни и преведени на дузина чужди езици. Аудиозаписите, които правех, също се промениха. Преди четях текстове и се опитвах да звуча естествено. Сега започнах да работя с бележки, вместо с готови текстове, да бъда по- спонтанен и да говоря „от сърце". Нещо в мен се бе променило и вече не се боях да разкривам себе си. Хората отново го забелязаха. Все повече хора печелеха от промяната. А всичко започна с това, че Джо Лопес отдели време да ми донесе колета, вместо забързано да довърши доставките си и да се прибере у дома за Бъдни вечер. Затова следващия път, когато се изкушите да подминете възможността да направите нещо хубаво за някого, спомнете си: това може да не е дреболия. Може би пропускате шанса си да окажете положително въздействие върху живота на много хора, да подобрите състоянието на планетата - така, както направи Джо Лопес. Какво ли мисли Ед за Коледа сега? „Празникът ми напомня колко чудесни могат да бъдат хората... и това ме изпълва със страхотно чувство." ПРАВИЛНО ПРОГРАМИРАНЕ След като вече разбирате духовните принципи на добрите бизнеспрактики и знаете как да използвате Мисловния филм, за да разберете какво иска висшият разум от вас, нека се спрем и на най-добрите начини за програмиране, така че да получите необходимите ресурси и да осъществите предназначението си. Някои хора схващат погрешно програмирането, затова нека изясним нещата още сега. Вместо да мислите какво искате и как ще се чувствате, когато получите или постигнете нещо, много по- добре е да мислите какви проблеми ще реши вашият успех, какви страдания ще облекчи, как ще помогне другиму да осъществи целта на живота си, как ще превърне света в едно по-добро място за живеене. Ако ви трябва нова кола (не ако искате, а ако имате нужда от такава), не мислете как ще се чувствате, когато я получите, нито колко горди ще бъдете от себе си. Вместо това мислете за проблема, който ще решите с новата кола: тя ще означава по-голяма безопасност за семейството, ще стигате навреме на разни места, ще можете да помагате на други хора. Помнете, че колкото повече хора печелят, толкова по-лесно ще постигнете целта си. Баща ми казваше, че ние „не сме изпратени тук на седемдесетгодишна ваканция. Изпратени сме да свършим определена работа и тя е да решаваме проблеми, да правим света по-добро място за живеене, да завършим творението и да превърнем света в рай." „Ние страдаме поради невежество - продължаваше той, -ако знаем какво се очаква от нас и как да го постигнем, няма да страдаме. Можем да сътворим рай. Това е работата ни, затова сме изпратени тук". И неговите изследвания подкрепяха убежденията му, защото когато той или друг човек има такава нагласа, постига много неща и подобрява положението около себе си. Така че концентрирайте се върху това, а не върху себе си, и ще постигнете много по-добри резултати. В края (най-силното място) на курса баща ми утвърждаваше: „Борете се да участвате в градивни и творчески дейности, за да превърнем планетата в по-хубаво място за живеене, така че когато и ние си отидем, да оставим един по-добър свят за идващите след нас." „Докато веднъж го обяснявах на един семинар - спомня си Ед Бернд, - ми хрумна колко особено е това утвърждение. Логично ли ви звучи? Ако се тревожим само какво ще получим за себе си, защо ще се съобразяваме с подобна цел - да правим неща, от които ще има полза дълго, след като нас вече ни няма - нали няма да спечелим нищо от това, нито пък идващите след нас ще ни възнаградят за резултатите от нашата работа? Когато следващия понеделник се видях с Хосе Силва в офиса, му го споменах. „Това е утвърждение за безкористност, нали?", попитах го аз. Не получих директен отговор. Но очите му светнаха, той ме погледна и рече: „Ако не беше тази нагласа, днес нямаше да го има Метода Силва." Не всички приемат тези идеи, а и хората безспорно имат право да приемат или отхвърлят каквото желаят. Но ако се огледате наоколо, ще видите редица доказателства в тяхна подкрепа. Ето, баща ми имаше правилната нагласа и днес милиони хора по целия свят печелят от неговите проучвания. Предлагам ви извлечение от записа на един семинар, който баща ми нарече „Метафизичните закони на успеха", проведен в Ларедо през 1996 г.: * * * Другата страна ми помага, само когато моля за нещо, което ми е необходимо, за да подобря живота на планетата. Както вече казахме, няма да ми се помогне, ако искам още един милион, а вече имам достатъчно, ако искам „Ролс Ройс", а вече имам един. Ако искам любовница, а си имам жена. Защото някои хора молят именно за такива неща. В такъв случай няма да ви се помогне. Ще бъдете сами. Ако допуснете грешка, ще страдате от нея - сами сте. Няма да получите помощ от другата страна. Ще имаше помощ от другата страна само когато намеренията ви са такива, че с действията си да помогнете за подобряването на живота на планетата, а не само на самите себе си. В такъв случай молете за помощ и тя ще ви се даде още на мига. Разберете ли това, значи сте на прав път. Въпросът е какви са намеренията ви. Представете си, че вървите по улицата и забелязвате дъска и от нея стърчи пирон. Деветдесет и девет процента от хората просто ще я подритнат и ще си кажат: „Ох, някой ще се убоде. Но мен какво ме интересува?" Да, но трябва да ви интересува. Трябва да вдигнете дъската и да я махнете оттам, преди някой да се нарани. Така трябва да действаме ние на тази планета, а не го правим. Не ни интересуват другите. „Обичай ближния си" означава „грижи се за ближния си". Ти помагаш на мен, аз - на теб. Всички да си помагат взаимно. Това би било страхотно. Ние казваме: на алфа се молим един за друг, на бета се борим един с друг. Ние искаме да печелим не от загубата на другите, а като им помагаме и те да печелят. Ако мислите само за себе си, ще трябва да се справяте сами. Ако мислите за себе си като част то множеството, ще получите помощ. Стига това, което правите, да помага и на други хора. Колкото повече искате да помогнете, толкова повече помощ ще ви се даде. Ние винаги казваме: „Никога не моли за повече, отколкото имаш нужда, но не моли и за по- малко, отколкото имаш нужда". А от какво имате нужда, зависи от това, колко големи са плановете ви. От тях произтичат вашите потребности. * * * По-нататък баща ми обясняваше, че колко големи са плановете зависи от това колко хора ще имат полза от тях. Колкото повече хора печелят, толкова по-добре. РАЗПОЗНАВАЙТЕ И ПРИЕМАЙТЕ НАПЪТСТВИЯТА Невинаги е лесно да приемем напътствията, които получаваме. Спомням си един случай, когато един от най-продуктивните ни инструктори не се придържаше към нашата линия. Наложи се да му кажем, че това се изисква от всички и в противен случай, ще трябва да прекратим договора. Не искахме да стане така, тъй като щяхме да изгубим значителни приходи и той го знаеше. Използвахме Мисловен филм, надявайки се, че висшият разум ще ни помогне да внушим посланието на инструктора. Вместо това висшият разум ни отвърна с друго послание. Още на следващия ден получихме информация за проведените семинари и солидни чекове от двама ин- структори, които обикновено нямаха много ученици. Приехме го като знак от другата страна, че въпреки това бизнесът ще процъфтява и средствата ще прииждат, даже и някой продуктивен инструктор да реши да напусне. Затова останахме на твърда позиция, показахме на въпросния инструктор, че сме сериозни, и той в крайна сметка склони да следва нашата линия. Знаците, които получаваме от висшия разум, невинаги са големи и зрелищни. Те често представляват съвсем обикновени неща и ако не се оглеждате за тях, може изобщо да не разберете, че получавате помощ от „невидимите източници на подкрепа". За щастие, ние търсехме индикация как да процедираме и разбрахме, че двата неочаквани отчета ни носят послание. Но нещата не спряха дотук. По-късно се обади стар приятел, за да ни информира, че ни изпраща дарение от 10 000 долара, а до края на деня получихме и трети отличен отчет за проведено обучение. В следващата глава ще се спрем на начина, по който хората използват ЕСП, за да си помагат в бизнеса и в живота.