ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА - ЕСП в бизнеса

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА ЕСП в бизнеса Понякога знаците идват бързо и очевидно, друг път е нужно повече време. Ето няколко примера за индикации в бизнеса. Следващият разказ бе изпратен през февруари 2005 г. от Долорес, наша приятелка, която работи в областта на високите технологии в Североизточните Щати. Струва ми се, че мрънкането ми пред висшия разум за начина, по който вървят нещата в работата ми (която за момента е изпълнена с много стрес и бясно темпо), може и да е проработило. Тази сутрин шефът влезе в кабинета ми и ми подаде плик, казвайки колко много цени усилията, които влагам в работата още от постъпването си. В плика имаше щедра премия. (Хм, чудя се дали той знае как си вземам „мини почивки", както вие ми подсказахте?) Увери ме, че когато се измъкнем от трудната ситуация, в която се намираме сега, нещата ще се върнат към нормалното си състояние. В мрънкането си пред висшия разум обаче определено не съм споменавала за премия, а само за знак дали трябва да остана на работа в тази компания. Какво мислите вие? Дали това бе знак? Ето анализа, който изпратихме на Долорес: Когато шефът е дошъл да ти направи комплимент и да те увери, че нещата скоро ще се успокоят, когато ти е казал колко високо те цени - това е било добър знак. Винаги вземам под внимание скорошното използване на техниката на Мисловния филм. Ти си помолила, той е дошъл и ти е казал. Отговаря на всички критерии: всеки би могъл да види какво се случва, било е обективно, станало е във физическото измерение. Но нали знаеш старата поговорка: лесно е да се каже, трудно - да се направи. А той буквално е подплатил думите си с пари. Да си го кажем: някой може да те поласкае и да ти говори успокоително, само и само да продължиш да работиш за него, докато трудните времена отминат. А след това, кой знае какво ще стане. Затова бих казал, че премията е била втори знак, който не само потвърждава първия, но го прави по неоспорим начин. Надали шефът ти ще инвестира пари в човек, който скоро може да си тръгне. Според мен това е уникално преживяване и чудесен пример за начина, по който работят тези техники. Няколко месеца по-късно Долорес преживя и други предизвикателства, както често се случва в индустрията на високите технологии. След като й хрумнало да програмира за това, което тя иска, решила да помоли за помощ както за себе си, така и за съпруга си, който кандидатствал за добро работно място в другия край на щата. Не искам точно сега да объркам нещата. Ще оставя въпроса на висшия разум и учителите, и ще отстъпя крачка назад. Научила съм си урока, защото благодарение на програмирането получих сегашната си работа, от която не съм безкрайно доволна. В началото ми изглеждаше идеална, точно това, което исках, но сега, няколко месеца по-късно, нещата ми се струват различни. Ето какво отговорихме ние: Можеш да вярваш на формулата. Припомни си принципа на Мисловния филм: създаваш филм за начина, по който мислиш, че трябва да станат нещата, а после се оглеждаш за знаци, които ти подсказват как да процедираш. Нашата нагласа винаги е била: „Ето така мисля аз и ще продължа да действам според схващанията си, освен ако вие не ме посъветвате различно. Затова, ако искате да спра или да правя нещо друго, моля ви, кажете ми." Учителите никога не ни оставят в неведение! Около седмица по-късно Долорес чула, че ще има съкращения и ето какво ни написа: ...вчера шефът ме повика в кабинета си и ме помоли да затворя вратата. Каза, че се налага да направи съкращение, че цялата компания трябва да се посвие, в смисъл, да работи с по-малко персонал, и ме уведоми, че смята да ме освободи. После се усмихна и рече, че в компанията имало друг отдел, в който много ме искали, и че той помогнал да ми се уреди място там. Работата на този отдел е в по-тясна връзка с това, за което той поначало ме беше наел преди реорганизацията, заради която сега се занимавах с неща, които не ми допадат. Както и да е, през цялото време поддържах постоянна връзка с учителите си от другата страна, осведомявах ги какво се случва. Струва ми се, че ме слушаха... както обикновено. В сряда вечерта отново изпратих Мисловен филм, молейки за напътствия и знаци относно работата, за която кандидатстваше съпругът ми в другия край на щата и щяхме да се преместим да живеем там. Помолих за ясен знак, защото още нямахме никакви новини (в правителствените структури тези решения отнемат време, заседания на комисии и пр.). Искаше ми се да знам дали още на момента да рискувам и да напусна работата, която не харесвах? И после в петък се случи това, което ви разказвам. Какво смятате вие? Знак ли е? И още нещо. Шефът ми каза, че младежът, когото тъкмо бяха наели да ми помага, също ще бъде съкратен, но още не знае. Това, което пък шефът ми не знае, че младежът с нетърпение очаква този момент - сподели ми го поверително преди около седмица. Той работи в тази компания от известно време насам и постоянно го местят от отдел в отдел. А той живее в друг щат. Ако не беше дошъл да работи с мен, това нямаше да се случи. Странно как всичко някак се намества. Това обяснява и защо, макар в биографичните ни справки да няма нищо общо, се озовахме на едно и също работно място. Кара те да осъзнаеш, че често в действие е някакъв по-мащабен замисъл и че всички сме по определен начин свързани помежду си. Сега разбирам, че този мащабен замисъл отдавна ме е насочвал. Ето и щастливият завършек на историята, който може би очаквате: Исках да ви кажа, че откакто отказаха на Джон онази работа в другия край на щата, той се радва на невиждан наплив от клиенти, които го търсят с рекордно количество проекти. Компанията ни тази година се справя доста добре. Помните ли как би казах, че е за добро, дето Джон не получи работата? Не бях особено ентусиазирана да се местим. Работата, която бърша в момента, е 1000 процента по-добра от онази, която наскоро напуснах. Заплащането е страхотно - не е за вярване, че ми плащат толкова много за толкова малко работа. Получавам заплата, за да чакам да видя дали няма да се наложи да свърша нещо. Не се оплаквам. Така ми остава много време за учене и проучвания по моята дисертация. Днес, например, съм си у дома и се занимавам с това. Помните ли, че ви казах, че трябва да програмирам повече време и възможност да се измъкна колкото може по-елегантно от предишния проект? Точно това стана. А хората, с които работя по новия проект, много ми харесват. Много са ентусиазирани и дружелюбни. Последният проект, от който се оплаквах, не върви добре. Сещате ли се за онзи тип, който ме нае за интересната работа, а после ми смени проекта с такъв, който не ми допадаше и за който не бях подготвена, и после всичко така се обърка, че предишният просто го заряза? Дето получих премията? Видях го миналата седмица и го питах как вървят нещата. Той отвърна, че не знае, но с лека гримаса. Готин тип, но много се радвам, че вече не работя за тях. Висшият разум намира прекрасни пътища, за да ни помага. Не бихме могли да се изразим по-добре. КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ЛОШИЯ ШЕФ Сю Айрънс от Нова Зеландия преминала обучение Силва, а след това помогнала на ужасния си шеф да си намери друга работа. Ето как станало това: Работата ми стана много потискаща. Или по-точно, не работата, а генералният директор. Истински, неподправен... вие знаете какво! Същият този директор тероризираше много хора от екипа в продължение на три и половина години. Беше специалист да си нарочи някого и упорито да го дразни месеци наред. И винаги ни намираше кусури. През последните дванадесет месеца така успя да ми смачка самочувствието, че нямах сили да си търся друга работа. Затова започнах да програмирам за него - да си намери той предложение за работа, на което да не може да откаже, а на негово място да дойде друг, възможно най-добрият за управител на Оукландската SPCA. Достатъчно дълго упражнявам Силва, за да се изненадвам от резултатите. И все пак бях поразена, когато на 23 ноември всички бяхме привикани в заседателната зала за кратко събрание. Тогава генералният директор ни осведоми, че си подава оставката, считано от 24 декември. Очевидно някоя друга благотворителна организация го беше „потупала по рамото". Генералният директор беше разпратил електронно писмо в сряда, с което нареждаше всички да се съберат в залата за кратко заседание точно на обяд на следващия ден. Асистентката ми, Вирджиния, проплака: „Сега какво пак сме сгафили всички?" Аз развеселено отбелязах, че може пък той да е получил предложение за работа, което не може да откаже, и иска да ни каже, че напуска. Вирджиния грубо изсумтя в отговор. Можете да си представите изражението й на срещата следващия ден. Когато се върнахме в офиса, веднага ме обвини, че съм знаела. Напомних й, че съм последният човек, с когото генералният директор би споделил какво става, и тя бе принудена да се съгласи. Но си остана впе- чатлена как съм „познала". Всъщност и аз самата бях изумена. Същата вечер, когато си легнах, благодарих на Вселената, задето помогна на всички ни да се измъкнем от ситуацията. Помолих също така, ако не е голям проблем, да „уредят" новият ни директор да бъде най-подходящият за тази работа човек, и че всички от екипа високо биха оценили това. На официалното сбогуване с генералния директор, в четвъртък, 23 декември, президентът обяви новия директор. Оказа се член на борда, много мила, разбрана жена, която всички харесват и която от много години е ангажирана с компанията. През последните пет месеца работеше в Испания, но се отказала, за да се върне на позицията на генерален директор (за което ще й плащат значително по-малко). Тоест, явно е отдадена на идеята. Фантастично. Изглежда, следващата година ще ни се отплати за последните осемнадесет месеца. Все още съм зашеметена от отговора на молбата, която отправих към висшия разум, защото и в най-смелите си мечти не съм си представяла, че Джейн ще стане новия директор. Продължавам да изпитвам задръжки да се доверя на Вселената. Но за щастие, „там, горе" като че ли ми помагат да го преодолея. Сигурно здравата ги затруднявам! Два пъти в рамките на един месец методите Силва буквално ме шокираха. И досега се щипя от време на време, за да се уверя, че не сънувам. ПОКУПКО-ПРОДАЖБИ Пени Атуел, обучена в Метода Силва, е брокер на недвижими имоти в щата Мейн. След много години двамата със съпруга й решили да продадат старата си ферма и къщата на плажа, и да се преместят в Южна Каролина. Макар Пени да е имала доста успехи в миналото, сега се изненадала от силата на техниката на Мисловния филм. Идеите ви за продажба на имотите ни се оказаха много навременни. Ето че Силва методите отново се изявиха, точно когато имах най-голя ма нужда нещо да ми даде импулс! Тази вечер сме седнали и обсъждаме една оферта за къщата край езерото. Получихме я вчера, отговорихме с нашето предложение, а днес дойде оферта и от купувача, но цената продължава да е по-ниска от тази, която сме решили да приемем. Написахме и предложение с окончателната си цена, но не бяхме съвсем сигурни дали да им го дадем. Нещо ме накара да изчакаме до следващия ден, преди да вземем решение. И - изненада! Получихме вашето писмо с идеята за Мисловен филм. Познайте какво ще правя тази вечер! Определено ми е нужна помощ да реша дали да изчакаме тези хора и да видим наистина ли толкова искат къщата или да чакаме купувача, който ще ни плати цената, която искаме. По-късно Пени ни писа отново, казвайки, че уреждат последни детайли и че нещата са се наредили чудесно по начин, който дори не е очаквала: Отново съм аз, Пени от Мейн, за да ви кажа, че току- що продадох и втората къща!!! При това доста по-рано, отколкото очаквахме. Все още съм зашеметена колко бързо стана и какви фантастични купувачи взеха любимата ни ферма. Да можех да избирам, нямаше да намеря купувачи, които да проявяват такова разбиране и емпатия. Явно си имам страхотен екип от поддръжници между Силва и статуетката на св. Йосиф. Къщата престоя в обявите само две седмици! Сделката за къщата на езерото също върви към приключване. Изглежда, ще се преместим в Южна Каролина доста по-скоро, отколкото възнамерявахме. Все още съм в шок и съм готова да се разплача от най-малкото нещо, когато си помисля как ще трябва да напуснем прекрасния си дом, но съм щастлива, че си спестих агонията да го показвам на хора, които не биха го оценили. Усещам, че някой бдеше над къщата, за да се увери, че новите му собственици ще бъдат достойни хора. Днес дори донесоха на кучето ни Мечо подарък! Как да не ти харесат? Когато някой е на цели 165 години, като тази къща, той има нужда от човек, който ще полага грижи и ще знае какво му е нужно. Вярвам, че с помощта на Силва и намесата на св. Йосиф, открихме идеалните си наместници. Най-интересното е как всъщност ги открихме. Тяхната брокерка дори не им била предложила фермата, защото смятала, че надхвърля определения ценови обхват. Но пък ми се обади за къщата срещу нашата, която беше по-евтина. Изведнъж ми се стори, че би било добре дай предложа да видят и нашата къща, след като бездруго щяха да са наблизо. Тя се съгласи да ги доведе. Дали съм получила помощ отгоре? Никой не може да ме убеди в противното! Искрено вярвам, че можем да предизвикаме нещо да се случи, стига да го желаем, да вярваме, че ще се случи, и да очакваме резултатите, които искаме. Аз бях щастливка да получа толкова много и се чувствам зле, когато се разсея и се доверя на случайността. Знам много добре за какво става дума, но невинаги се сещам да помоля за помощ. Може би уебсайтът на групата на завършилите обучение Силва ще помага и на други като мен, нередовни и разсеяни последователи на метода, да си спомнят каква дарба притежават. Така че продължавайте да работите, използвайте и моя опит, ако смятате, че може да помогне на някого, а аз ще чакам вдъхновение и от други успехи. Макар да бяха стигнали до споразумение за продажбата на фермата, имаше и други неща за уреждане, така че Пени продължи да програмира. Щеше ми се да ви разкажа за последните ни успехи с метода Силва по отношение на двете ни къщи. С известни неразбории в последния момент, тичане до адвоката и доста напрежение, миналия петък най-сетне финализирахме сделката за къщата на езерото. Едната е продадена, остава още една. Благодарение на сериозното програмиране сгради ата инспекция на фермата, от която се ужасявах, мина добре и макар че инспекторът посочи някои проблеми, нашите чудесни купувачи не изискаха да ремонтираме нищичко! Не направиха абсолютно никакви коментари върху инспекцията, просто я приеха. Толкова сме признателни, че не е за вярване. За благодарност Стив даже им остави генератора. Не се намират често такива купувачи, мога да ви уверя, и продължавам да съм убедена, че някой ми помогна да ги открия и задържа. Така че преместването все повече наближава, ще стане може би още през третата седмица на август. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С ДРУГИ ХОРА Когато за първи път ни писа, обученият в Силва японец Томоки Такахаши програмираше да намери нов дом за себе си и съпругата си. Тогава започна да използва техниката на Мисловния филм. Ето какво стана: Първо използвах техниката за Субективна комуникация. Описахме идеалния апартамент и качествата на хазяите, след което направихме собствен запис за субективна комуникация. Записът включваше конкретните неща, които искахме за новия апартамент, включително честни, дружелюбни и отговорни хазяи. След като пуснахме два или три пъти записа за субективна комуникация, започнахме да търсим апартамент в същото село, в което наскоро се бе нанесъл мой приятел, тъй като местоположението ни допадаше, а и селото беше спокойно. Няколко пъти минавахме оттам, но не видяхме нито една табела: „Дава се под наем". Бяхме малко разочаровани и дори обсъждахме да огледаме и други не толкова близки градове и села. Седмица по-късно двамата със съпругата ми отново отидохме в селото на моя приятел, защото аз имах интуитивното усещане, че трябва да се върнем. Бяхме слушали записа за Субективна комуникация и Мисловния филм три вечери подред. Минахме по същия път, както предишните три пъти, с надеждата да открием нещо свободно. И наистина, видяхме табела на една занемарена сграда и се обадихме на агенцията по недвижими имоти. Наемът обаче беше по-висок, отколкото очаквахме. Отказахме се и продължихме към центъра. Минахме по един по-пряк път и като че ли се изгубихме. Тогава се обърнахме и отляво видяхме новопостроен блок. Най-отгоре имаше табела за свободни апартаменти, но на посочения телефонен номер ни отговори агенция, според която всичко беше заето. Докато разглеждахме сградата отвън, чухме няколко мъже да си говорят и един от тях излезе от входа. Съпругата ми се втурна към него и го заразпитва за подробности. За наша изненада, имаше пет свободни апартамента. На всичкото отгоре, това бе самият собственик на сградата и ни разведе из всичките. Наемът и условията съответстваха на нуждите ни. И на двамата много ни хареса. Още щом излязохме, „сканирах" собственика, за да проверя дали е отговорен човек. Разбрахме, че е така и се нанесохме месец по-рано от очакваното. Така открихме новия си дом. Много ви благодаря за помощта. Двамата със съпругата ми сме много щастливи на това място. Следващата ни цел е да емигрираме в САЩ. Вече кандидатствахме за зелени карти, но отговорът може да отнеме четири - пет години, а на нас ни се иска да стане по-бързо. Още не са ни прекарали телефон и интернет. Може да мине и месец, докато това стане, така че в случай, че искате да включите разказа ми в новата си книга, но написаното ви се струва трудно разбираемо, можете да се свържете с мен по всяко време. КЪМ НОВАТА РАБОТА Една дама, която живее в щата Ню Джьрси, получила Системата ЕСП за домашно обучение и усвоила нови техники да помага на хората. Нещо повече, сега тя показва на другите как сами да си помагат с тези инструменти. Ето два от нейните разкази: Както казвате вие: „Тези неща вършат добра работа". Ако искате малко по-забавни истории, ето някой. Миналата неделя на вратата се появи един приятел на дъщеря ми да й донесе нещо. Заговорихме се и той ми каза, че тъкмо е напуснал безперспективната си работа. Положението не изглеждаше добре: той бе имал ужасно детство, нямаше образование, беше работил все за мини- мално заплащане, а страдаше и от проблеми със здравето. Помолих го вечерта, преди да си легне, да визуализира идеалната работа за себе си чрез техниката на Трите сцени. На другата сутрин той дойде, за да изслуша първия компактдиск, а после във вторник - втория. Тогава ми съобщи, че в понеделник у тях лично отишла една позната на сестра му, за да му предложи работа, от която щял да изкарва достатъчно, за да се върне в колежа, а и щяло да му остава време за учене! Какво ще кажете за резултата! И втората история. Седемгодишният ми хиперактивен внук не можеше да изсвири нищо на пианото или цигулката, без да допусне куп грешки. Опитах се да го накарам да изслуша Упражнението на Дългата релаксация, но бе невъзможно да остане достатъчно дълго със затворени очи. Пробвах и Кратката релаксация, отново без особен успех. Той пищеше, че „тази алфа изобщо не работи" и да го оставя „да си се ядосва". Тогава му предложих да влезе навътре в собственото си съзнание, там, където вижда цветове (това ще бъде неговото алфа ниво) и да изсвири произведението първо там, а след това на инструмента. Миналата нощ отидохме у тях и майка му предложи да ни посвири. Чуха се съвсем различни звуци. Внукът ми бе спокоен, съсредоточен и внимателен. Разбира се, много го похвалихме. Попитах го каква е тайната на тази промяна. „Алфа", отвърна кратичко той. Тръпки ме побиха. Затова съм ви много благодарна за всички блага, които идват тъй бързо при нас. Признателна съм на Хосе Силва за неговата мисия. Сега съм по-убедена отвсякога, че трябва да помагам за изцелението на тази планета, човек по човек. Бог да ви благослови. ПОМАГАЙКИ НА ДРУГИТЕ, ПОМАГАМЕ И НА СЕБЕ СИ Клемен Михелик е нов инструктор по ЕСП в Словения и упражнява техниката на Мисловния филм, за да учи другите как да я прилагат. В началото я използвал, за да реши проблем, който възникнал по време на строежа на новата му къща. „Имахме проблеми с продавача/инвеститора, който не строеше така, както се бяхме договорили в началото - обясни Клемен, - бяха допуснати множество грешки." Първо се опитал сам да реши проблема, като влязъл в алфа ниво и си представил как поправя всички грешки с помощта на техниката на Трите сцени, и как продавачът му плаща неустойки за затруднението. „Като погледна назад - казва той, - разбирам, че просто съм искал много пари." Осъзнал го, след като с помощта на техниката на Мисловния филм програмирал да получи напътствия от висшия разум. Въоръжен с тази нова информация и със Законите на програмирането (включително принципът, че решението трябва да бъде най-доброто за всички засегнати), той отново влязъл в алфа ниво да види какви идеи ще му хрумнат, за да разреши въпроса. Влязох в алфа ниво и се опитах да реша проблема със строителя. Мислено му казах за грешките и закъсненията, а той ми отговори с някои неща, които не бях взел под внимание. Затова занижих претенциите си към него. В алфа нивото ми и двамата се съгласихме да се направят някои корекции по сградата, както и на неустойка от 15 500 долара. Това, което се случи на следващия ден, когато двамата действително се срещнахме, беше удивително. Той искаше да коригира точно това, което бях програмирал, и ми предложи неустойка в размер на 15 500 долара. Онемях! Последвал друг забележителен успех, който се оказал от голяма полза, макар да не бил планиран. Клемен просто се опитвал да помогне на свой приятел, който допуснал грешка, отказвайки се от хубавата си работа заради друга, излязла впоследствие по-лоша и далеч от предварително обещаното. Когато приятелят ми разказа тъжната си история, започнах да моля други наши приятели за помощ. Моят „Бета" план беше възможно най-скоро да му намерим друга работа. С помощта на Мисловния филм прегледах създалата се ситуация. Приятелят ми вършеше мръсна работа. Представих си го тъжен, притеснен за издръжката на семейството си. Не ми беше трудно, тъй като току-що бяхме прекарали вечерта заедно. Във филма на решението си представих как разпитвам приятели, търся по интернет и преравям обявите за работа. В последната част приятелят ми работеше на компютър в хубав офис. На другия ден, докато шофирах, ми хрумна нещо. Мислех си за една работа, която трябваше да свърша още преди месец. Имах да вземам някакви промоционални материали, които използвахме на шест различни места в Словения. Поначало трябваше да отида сам и да ги прибера, но бях зает и помолих брат ми да го направи вместо мен, ако има възможност. Но така и не намерих време дори да му обясня какво точно да направи. После колегата ми помоли пък своя брат, но тъй като той нямал кола, материалите пак си останаха неприбрани. Както виждате, съвсем проста работа, но още не беше свършена. Често се сещахме за нея. И изведнъж се сетих, че мога да наема своя приятел. Помислих си даже, че всъщност имаме много задачи, с които не ни се занимава и които той би могъл да върши. Когато споделих с приятеля си тази идея, той каза, че не само иска да върши такава работа, но дори ще му харесва. Веднага разбрах, че можем да го наемем. Щяхме да имаме много работа и по новата си сграда. Нужна ни бе помощ и в графичния дизайн. Мислех си, че той може да прави някой основни неща и постепенно ще се научи на още. Обадих му се и той се съгласи. Напусна неприятната си работа и след два дни започна в моята компания. Не знам защо не се сетих за това в самото начало. Знам само, че решението се оказа добро за всички засегнати. Доволни сме от начина, по който се справихме с проблема. Това, което за мен е особено важно, е защо толкова пъти не успявахме да си свършим сами работата? Както казва г-н Силва, тези „съвпадения" ни помагат да разберем, че висшият разум ни насочва към решението, от което много хора могат да спечелят, още преди да сме разбрали, че има проблем. КАК ДА СЕ СПРАВЯМЕ С ТРУДНИТЕ ХОРА Следващата история ни бе изпратена от Чен Джи от Китай. Тя използвала ментална проекция, за да реши проблема с откраднато потребителско име и парола. Управлявам интернет офис. Около 9 часа сутринта на 20 ноември 2006 г. отидох в офиса. Нощната смяна ми докладва, че около 3 през нощта интернет прекъснал. Няколко пъти се опитахме да го възстановим, но открихме, че моето потребителско име и парола са били откраднати. Отидох в телекомуникационния отдел, за да поискам смяна на паролата. Попитах ги дали след това ще мога да влизам. Казаха ми, че ако човекът, който е откраднал паролата, излезе, аз ще мога да вляза. В противен случай можело да се наложи да изчакам четиридесет и осем часа, след което щели автоматично да променят IP адреса, натрапникът да бъде отрязан и аз ще мога да вляза. В офиса ме чакаха нови служители, които трябваше да обучавам. Четири от компютрите бяха извън строя заради откраднатата парола. Затова отидох в един друг кабинет, на тишина, и минах в алфа ниво, за да оправя нещата. Първо използвах техниката на Мисловния екран, за да помоля човека, откраднал потребителското име и паролата да се появи на екрана. След няколко секунди видях млад мъж, двайсетинагодишен, със слабо лице, къса коса и малки очи. Седеше пред компютъра и пишеше нещо. Зад него имаше легло. Стаята не беше голяма. Учудих се какво прави, затова минах зад гърба му и видях, че играе компютърни игри. В този момент на вратата се почука и в стаята влезе негов приятел. Гледаха компютъра и радостно обсъждаха нещо, като че ли съдържанието на играта. Започнах да разбирам, че младежът е откраднал потребителското име и паролата, за да влиза в мрежата за свои лични цели. Затова реших да не оставям нещата така. Изчистих екрана и си представих телефонната линия, която натрапникът използва. После си представих как държа ножици и му казвам: „Тъй като незаконно използваш потребителското ми име, а нямаш право на това, прерязвам телефонния кабел." После обаче се сетих, че така ще прекъсна интернета и ще навредя и на други хора. Не бива да причиняваме проблеми, а да правим онова, което е за доброто на всички засегнати. Затова преразгледах плана си и измислих нов, по-добър. С помощта на техниката на Трите сцени създадох история: телефонът звъни на масата. Негов приятел го кани на обяд. След това младежът доволен излиза от мрежата, изключва компютъра, взема си якето и излиза. Реших времето за обяд да е 11.30 часа. След като завърших историята и процедурата, излязох от алфа нивото. Погледнах часовника, който сочеше 10.45. Продължих с работата си. Всички опити на служителите да влязат в мрежата бяха безуспешни. Изведнъж чух щастлив вик: „Успях да вляза!". Отново погледнах часовника. Беше 11.32. Същата вечер разказах на един колега за моето преживяване. Той остана много изненадан. Макар да не разбра всичко, ми напомни, че часовникът ни избързва с две минути. Тоест, било е точно 11.30. ВАШИТЕ НЕВИДИМИ ИЗТОЧНИЦИ НА ПОДКРЕПА Предлагаме ви още няколко истории за начина, по който ЕСП може да ви донесе помощ от „невидимите източници на подкрепа", както ги наричаше баща ми. Джеймс Петри от Уостършир, Великобритания, ни изпрати своята, по неговия израз „малка история", през януари 2004 г. Той си бе купил Системата ЕСП и Курса за виждане и влияние от разстояние за домашно обучение и се упражняваше с тях. Неговата ЕСП влязла в действие съвсем неочаквано, когато пускал заявката си за закупуване на книга от он-лайн търга в еВау. В сайта еВау имаше една книга от Робърт Стоун и аз смятах, че в нея са описани техники, чрез които да разширя моето алфа ниво. Затова влязох в алфа ниво и попитах, за благото на всички, каква цена да предложа за нея? След няколко секунди ми хрумна число. Пуснах заявката си. Е, успях да взема книгата, но цената, на която я купих, не бе тази, която ми бе посочена в мислите ми. Представете си изненадата ми, когато ми съобщиха цената за доставка и общата сума се различаваше само с един долар от тази, която ми беше посочена. По-късно научих, че друг човек, с повече Силва опит от мен, също програмирал в алфа ниво да се сдобие с въпросната книга. Бил готов да плати значително повече от мен, но обстоятелствата му попречили да стигне навреме до компютъра. В крайна сметка обаче открил рядката книга на друго място и там тя му струвала по-малко, отколкото на мен. Темпъл Наш притежава вродени способности на екстрасенс и при това е лицензиран инструктор по Метода Силва, винаги готов да програмира за всеки, който има нужда от това. Но не очаквайте той да се справя с проблемите ви вместо вас: той знае, че макар да можем да си помагаме взаимно, всеки трябва сам активно да участва в решаването на собствените си проблеми. Темпъл работи за охранителна фирма и ни разказа за едно свое преживяване с ЕСП, което му е помогнало, без дори да го съзнава: Шефът ми каза да отида на работа в Уилмър, щата Тексас, от 6 сутринта до 6 вечерта. Доста помърморих. После той ми се обади и ми каза, че е намерил друг човек за там, а аз да отида на друго място. Но когато станах на следващата сутрин, тръгнах за Уилмър, защото бях забравил за промяната в задачите. Оказа се, че човекът, когото натоварили с тази работа, така и не се появил и дори не се обадил. В събота шефът ми се обади и ме попита къде работя. Казах му и той благодари на Бога. Не си спомням да ми е казвал нещо по въпроса преди това обаждане. Излиза, че правейки грешка, съм направил, точно каквото трябва, без дори да го осъзнавам. Момчетата на другото място, на което уж трябваше да бъда, се бяха справили сами. Те знаят какво правя аз и не излизат от строя, когато нещата не вървят точно по план. Свикнали сме. Както казвахме в първата охранителна фирма, в която работех: „Не си малък, оправяй се. А на другия ден докладвай". Можем да разкажем още много, много истории за съвпаденията, когато използваме техниката на Мисловния филм. Както онзи случай, при който нашият адвокат ни поиска информация, която според нас беше напълно ненужна. Така или иначе я подготвихме, а в това време открихме нещо, с което решихме отдавна наболял проблем. Един пенсиониран служител пък се чудеше дали ще има достатъчно средства, с които да живее, и затова програмира с техниката на Мисловния филм. На следващия ден получи писмо от Социалните, които го уведомяваха, че са допуснали грешка в изчислението на пенсията му. Били му платили по-малко, затова следващия месец в сметката му щели да постъпят допълнителни 224 долара. „Това определено ме успокои", сподели той. Обичаме да чуваме такива истории и да ги споделяме с други привърженици на Метода Силва, така че, моля ви, изпращайте ни и вашите разкази за успехите ви с ЕСП.